базални импланти

За или Против базалните импланти

Провокирани от публикацията на д-р Рахвалиева по темата, решихме да я попитаме защо не поставя базални импланти в своята практика? Ето какво ни отговори тя:

“Ще започна с директен отговор на този въпрос и после ще опитам накратко да се обоснова.

В нашата практика не поставяме базални импланти, защото не лекуваме пациентите така, както не искаме да бъдем лекувани ние или нашите близки.

Лечението с базални импланти има своите положителни и отрицателни страни, но за съжаление вторите са много повече от първите.

Базалните импланти са тип едночастови импланти, т.е. частта в костта (играеща ролята на корен) и частта над костта (играеща ролята на пънче, което служи за закрепяне на коронката) са едно цяло. Това изключва появата на усложнения като развиване или скъсване на винта, свързващ пънчето с импланта. Подобни усложнения водят до разклащане или падане на вече готовите коронка или мост и се налага преработка. Това, че базалните импланти са едночастови, наистина е предимство, но може би е единственото такова на този тип имплантологична система.

Базалният имплант е наречен така, защото има широка база, която се разполага в костта и води до механична задръжка. Тези импланти могат да бъдат поставени на всевъзможни места като след това надкостната част трябва да бъде огъната със специални клещи, за да се постигне успоредност на бъдещите зъби в зъбната редица. Смятаме това за твърде рисково, защото огъването на всеки метал е съпроводено с напрежение в него и има много голяма вероятност за фрактура. Освен в метала, голямо напрежение се получава и в костта, а това винаги води до травма и в резултат бърза и необратима резорбция (стопяване).

Стабилността на всеки базален имплант доказано намалява с времето. Базалните импланти обикновено са с гладка повърхност, което изключва развитие на така наречената “вторична стабилност”.

Най-общо казано, първичната стабилност се дължи на дизайна на имплантите, а вторичната на апозиция (отлагане) на нова кост около тях. Апозиция на кост е възможна само върху специфично награпавената повърхност. При всички видове имплантни системи, с изключение на базалните, тялото на импланта е специфично награпавено и е налице вторична стабилност. Това води до силно повишаване на сумарната стабилност с течение на времето, което прави лечебния резултат траен и сигурен.

Тъй като при базалните импланти коефициентът на стабилност с времето намалява, това води до стремеж да се поставят много на брой импланти и те да бъдат бързо натоварени (да бъдат поставени зъби), докато стабилността е все още висока. Също така се стига до необходимостта новите зъби да бъдат шинирани в блок, за да оцелеят по-дълго време.

Допълнителни проблеми могат да възникнат при изработката на конструкциите върху базалния имплант. Те винаги са циментиращи се и няма никаква пречка за изтичане на цимент в дълбочина. Статистически погледнато изтичането на цимент е главната причина за периимплантит – възпаление на тъканите около импланта, придружено от увреждане на меките и костните тъкани в тази област. Тогава пациентът бавно, но сигурно губи своя имплант.

Базалните импланти се промотират като иновативна технология, при която получавате неснемаеми конструкции за 3 дни. Всичко е атравматично, липсват болка и оток, естетиката е задоволителна, лечебните резултати са трайни и сигурни, не се развива периимплантит. Но след всичко казано до тук трябва да се замислим – дали всичко това е така…?

Благодарим ви д-р Рахвалиева!

 

Прочетете повече за видовете импланти и техники за поставяне тук.

Можете да се свържете с д-р Рахвалиева тук.

 

Прочетете още

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *